Социалните места, където можете да ме откриете:
FB (фен): https://www.facebook.com/Деян-Донков-Deyan-Donkov-233459700045494
Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
Пътят до театъра … да, дълъг беше и все още е … В театъра винаги се започва от нула. Дори и сега с натрупания през годините опит пак е така. Случиха ми се много представления, част от които все още се играят на театралната сцена. През цялото време аз съм като в „не-прекъсната” репетиция и не спирам да вървя по п-ъ-т-я, да се стремя, да (се) пре-откривам и осъзнавам (в) театъра. А препятствията и трудностите – те са неизбежни, но вече са по-сладки! В началото бяха паника, после се трансформираха в тревога, сега са сладка болка.
Какво е за теб театърът?
Свобода и щастие … всъщност: ЛЮБОВ, СВОБОДА И ЩАСТИЕ.
Всъщност Театърът е много страшно нещо, по-страшно от най-тъмното място, защото ние буквално сме си „продали душите на дявола” - с ролите си влизаме в душите на други хора, съживяваме ги. А това е доста опасно, поне аз така го усещам. След представление оставаш с празна душа, защото си я раздал и споделил с публиката. И трябва много силна воля, за да успееш да се „събереш” отново със себе си и да преминеш към следващото театрално предизвикателство.
Каква магия се крие в театъра?
Има много тайни и магии в театъра и всеки по свой начин си ги раз-чита и стига до тях, много е деликатно и интимно. За мен лично М-А-Г-И-Я-Т-А е в раждането и умирането. Нещо (ролята, персонажът) се ражда на сцената, живее и след края на представлението умира, за да се роди отново и да е тук и сега, там и някога. Като вълшебство, което споделяш с публиката и ако си се справил добре, тя го отнася със себе си. И така до следващия път, следващото раждане, въз-раждане, пре-раждане.
Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Вече все по-малко се страхувам. Иначе най-страшен е страхът от първото появяване пред публика с нова роля, когато трябва да поднесеш „букета с емоции” и своите изненади.
Защо стана посланик на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ?
Защото бих станал посланик и на ДЕН-о-НОЩ на театрите, а НОЩ НА ТЕАТРИТЕ стана ден-о-нощ още с първото си появяване и ме спечели с одухотвореността и емоционалността си. Всъщност станах посланик, защото инициативата е смислена, обединяваща и благородна.
Къде ще си в НОЩ-та на ТЕАТРИТЕ?
На театър, разбира се. Ще бъда навсякъде, където мога да присъствам!
